Ширин Ебади (Shirin Ebadi), иранска адвокатка и носителка на Нобелова награда за мир през 2003 година, е ярък пример за несъкрушима борба за човешките права. Родена в Хамадан и израснала в Техеран, тя се превърна в първата жена съдия в Иран, въпреки рестрикциите, наложени след революцията от 1979 година. Тази революция, която отхвърли правото на жените да съди, не успя да сломи вътрешната й сила и решителност.

Ширин Ебади (Shirin Ebadi), иранска адвокатка и носителка на Нобелова награда за мир през 2003 година, е ярък пример за несъкрушима борба за човешките права. Родена в Хамадан и израснала в Техеран, тя се превърна в първата жена съдия в Иран, въпреки рестрикциите, наложени след революцията от 1979 година. Тази революция, която отхвърли правото на жените да съди, не успя да сломи вътрешната й сила и решителност. За Ебади, борбата за справедливост започва с отказа да се подчини на неправдата, като се превръща в символ на съпротивата срещу диктатурата.

Нейният път е изпълнен с тежки изпитания – съдебни дела срещу корумпирани и репресивни режими, защита на жертви на насилие, борба с цензурата и търсене на глас за онези, които са били лишени от него. В книгата си „Докато не сме свободни“ (Bompiani, 2016, превод на Алберто Кристофори), тя разкрива реалността на Иран като „хартиена тигър“ – страна, която изглежда силна, но в същност е крехка като пясъчен замък. Въпреки всичко, жените в Иран продължават да водят протестите, защото знаят, че техният глас е ключът към промяната. Когато гласът е задушен, той се превръща в крещеж.

Ебади описва ежедневието на репресията с точност, идваща от личен опит – контролиращи проверки, религиозни съдилища, тайни затвори, но и малките жестове на съпротива, мрежите на солидарност и усмивките зад забрадките. За нея свободата е не само колективна победа, а и индивидуално дело на смелост. След като живее в изгнание в Обединеното кралство от 2009 година, тя ясно заявява, че това не е страх, а стратегическа необходимост, за да може да говори свободно и да подкрепя сънародниците си в Иран.

В нейния разказ книгите заемат централно място като форма на съпротива. Тя подчертава, че иранският народ обича книгите и че италианската литература е особено ценена. Сред любимите и автори е Игнацио Силоне (Ignazio Silone), чиито произведения като „Фонтамара“ (Fontamara) разкриват силата на думата като инструмент за критична съвест и социална промяна. Ебади вярва, че свободата е да правиш това, което искаш, без да навреждаш на другите, и че тази отговорност е универсална.

Тя отправя силен призив към младите хора и към всички нас: „Бъдещето е във вашите ръце. Променете го, подобрете го, направете го ваше.“ За нея думите са оръжие – сила, която трябва да се използва за защита на слабите и за борба срещу авторитаризма и фундаментализма. В този сложен свят, където разбирателството и солидарността са жизненоважни, Ебади подчертава, че няма истински мир без взаимно признание.

Нейната история е изпълнена с болезнени жертви – загуба на работа, дом, родина, но никога – на гласа си. Нейната борба е вдъхновение за всички, които вярват в силата на словото и книгата като средства за свобода и човешко достойнство. В този смисъл, тя не само е символ на борбата за права, но и на неизчерпаемата сила на духа и интелекта.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.